ЗАЛИВ

Сивеят морските вълни

и техните отблясъци менливи –

като стада сафрид

все по-далеч към хоризонта

изтеглят своите пасажи...

А на брега смрачен

унесеният ритъм

уморено

изхвърля своя улов

вечерен:

парчета от пробита лодка,

огладена от удари

в крайбрежията зли

и неприветните пристанища;

перо от  птица,

напуснала брега

с предчувствие неумолимо

за слънчевия заник...

И празна раковина –

потаен рупор

на отшумели

морски бури и вълнения.

Манисто синьо,

оплетено

във лигавата прежда

на водораслите

от нефтения прилив...

Угаснал въглен,

свидетелство случайно

за фара,

изгорен преди години...

Зелено стъкълце,

в което се оглеждат

последните искри

на слънцето

и вчерашните ласки на моряците,

отплавали завинаги...

И листа от писмо,

подмятан от вълните,

размекнат, разкривен,

а с равни редове.

И с думи нечетливи,

размити от соленото море.

Ей това написах онзи ден.
Мариана (ni4ija)
PS: Пък... ако на някой му хареса, може да му напиша още...